КОРАБ НА БРЕГА НА МОРЕТО

 „Корабът“, който не плува в морето, а е кацнал над морския бряг и моста, е едно от романтичните места в Бургас. Не само защото днес тук с развълнувано „да“ млади двойки създават семейство. Сградата-история току-що навърши 80 години от своя идеен замисъл, а през съществуването си е преживяла достатъчно метаморфози. През целия си (досегашен) живот тя е била свидетел на много хайлайф истории, защото... просто защото това е било мястото, на което богаташките жени да покажат тоалети привечер, когато градът се разхожда от центъра на Бургас до морето. Морското казино – и някога, и днес, това е най-представителната сцена за светските дами.

 Преди осем десетилетия, през 1936 г., един от най-знаковите бургаски кметове Атанас Сиреков обявява конкурс за изработване на сграда с обществено предназначение – да осигури място на бургазлии за социален живот. Изборът на мястото се е ръководил от принципа  „от Казиното да се вижда морето и от морето да се вижда Казиното“. Което обаче изключително затруднява архитектите – наклонът, който след това е укрепван заради опасност от свлачище нееднократно, не само че дава видимост на сградата, но и изисква твърде сложна строителна технология.

 „Победител“ няма – изискванията на общината не са напълно спазени (заради спецификите на терена), но пък вторите стават първи. Проектът на архитект Виктория Ангелова струва на бургаската управа над 2 млн. лева „стари пари“, но с право – и днес сградата е уникална до толкова, че през 2011 година в обновен вариант Морското казино става „Сграда на годината“.

 След откриването на сградата пред 1938 година под името „Голямото казино“ местният келнеро-готварски съюз прави сладкарница на първия етаж. В края на деня обичайната бургаска разходка „по шпарца“ завършвала на терасата на Казиното, за да покажат красивите бургазлийки своята хубост, а съпрузите им – кой мускули и слънчев загар, кой щедрост и финансови възможности.

 Не особено радостна съдба има Казиното във времената, мътни за всичко в тази страна. Все пак след ІІ-та световна война, макар и преименувано на „Москва“, Казиното съществува още десетилетия. Бургазлии въобще не възприемат името, някои от тях вероятно разбират за него от тези редове, но мястото си остава тяхно любимо за топлите морски вечери. До края на ХХ век, когато още по-мътната „демокрация“ променя ценностната система на обществото и Казиното е потънало в забвение, въпреки централното си място. Сградата започва да се руши тъжно и самотно над бургаския мост.

 Десетилетие след началото на Милениума община Бургас успява да осигури средства за възстановяването на един от градските символи. За по-малко от година Казиното е възстановено и модернизирано, така че на 26 март 2011 г. то отново приема гости – вече като Културен център „Морско казино“. Всички зали на Казиното (носещи имена на знаменити бургазлии) днес са пълни с изкуство и култура, а тук за пет години са гостували едни от най-интересните изложби, дошли заради бургазлии – от златните и сребърните съкровища на България през сбирки на редки влечуги до международни конкурси по съвременна фотография. От „покрива“ може да се наблюдава с далекоглед целия залив, а в хубави дни и да поиграете шах на огромното разграфено поле на терасата на втория етаж. Сградата не само че приютява част от културната програма на Бургас, но и сама става произведение на изкуството – като онзи път, когато по цялата й фасада бяха „накацали“ пеперуди.

 И все пак – може би най-романтичното й предназначение остава възможността влюбените двойки да си кажат „да“ на фона на ласкавото море.

 Авторът публикува текста за първи път в списание "Акцент Бургас".